Когато детето не вярва, че е достатъчно добро емоции

Има деца, които още от малки започват да се страхуват от грешките си повече, отколкото от самата трудност.

Преди дори да опитат, вече казват:

„Няма да се справя.“ „Не мога.“„Аз не съм добър в това.“

 Понякога изглеждат несигурни. Понякога избухват лесно. Понякога се отказват твърде бързо. А понякога просто постоянно търсят потвърждение, че се справят „правилно“.

И зад всичко това често стои едно много тихо усещане:

„Може би не съм достатъчно добър.“

В книгата „Аз съм добър, ти си добър“ Томас Харис говори за начина, по който още от ранното детство изграждаме усещането за себе си и за другите хора.

 Дали светът е безопасен. Дали сме приети. Дали сме ценни, дори когато грешим.

Тези убеждения не се формират само от големите събития.Те се изграждат и в малките ежедневни моменти:

• начина, по който ни говорят,

• реакциите към грешките ни,

• погледа, когато плачем,

• думите, които чуваме, когато ни е трудно.

Понякога без да искаме започваме да свързваме любовта с представянето.

Детето усеща:

„Когато се справям добре, всички са спокойни.“„Когато греша, сякаш разочаровам.“

И постепенно започва да се страхува не само от грешката, а от това какво означава тя за самото него.

В училище това се вижда често.

 Има деца, които знаят материала, но се страхуват да отговорят. Деца, които плачат за една грешка. Деца, които се сриват, ако не са „най-добрите“.

Отстрани изглежда като прекалена чувствителност.

Но понякога това е дете, което още не е повярвало, че има стойност и извън успеха.

А истинското учене има нужда от нещо много по-дълбоко от перфектно представяне.

Детето има нужда да усеща:

„Мога да сгреша и пак да бъда прието.“

Това не означава да няма развитие, старание или граници.

Означава детето да не живее с усещането, че любовта и уважението трябва постоянно да бъдат заслужени.

Понякога възрастните толкова силно искаме да подготвим децата за света, че неусетно започваме да ги учим да се страхуват от несъвършенството.

А децата не се нуждаят от още натиск, за да растат.

Те имат нужда от сигурност, в която да опитват.

От пространство, в което грешката не ги прави „по-малко добри“.

От възрастни, които могат да видят човека зад представянето.

Понякога едно дете има нужда не да чуе:

„Можеш повече.“

„Не е нужно да бъдеш перфектен, за да бъдеш ценен.“

Защото начинът, по който децата започват да виждат себе си, често се ражда първо в очите на възрастните около тях.

И може би едно от най-важните неща, които можем да им дадем, е усещането:

„Ти си достатъчен още сега.“