БЛОГ

Има деца, които още от малки започват да се страхуват от грешките си повече, отколкото от самата трудност. Преди дори да опитат, вече казват: „Няма да се справя.“ „Не мога.“„Аз не съм добър в това.“ Понякога изглеждат несигурни. Понякога избухват лесно. Понякога се отказват твърде бързо. А понякога просто постоянно търсят потвърждение, че се справят „правилно“. И зад всичко това често стои едно много тихо усещане: „Може би не съм достатъчно добър.“ В книгата „Аз съм добър, т

„С всички други е спокойно. Само с мен се тръшка, спори, плаче и сякаш постоянно ме изпитва.“ Това е изречение, което много майки изричат с вина, изтощение и понякога с усещането, че някъде грешат. А истината е, че в много случаи това поведение не е знак, че връзката с детето е слаба.Понякога е точно обратното. Често децата показват най-силните си емоции именно до човека, до когото се чувстват най-сигурни. През деня много деца се стараят да се справят. Да слушат. Да се адапти

Понякога децата започват да мълчат не защото са разбрали. А защото ги е страх да не сгрешат отново. В училище често виждаме само поведението – разсейването, говоренето, грешките, отказа. Но зад тях понякога стои едно дете, което вече не се чувства спокойно да опитва. А ученето има нужда точно от това – от спокойствие, сигурност и усещане, че можеш да грешиш, без да загубиш мястото си. Спомням си дете, което знаеше отговора. Виждах го в очите му. Вдигна ръка несигурно, започна